Комбиниран тест Testsealabs Vibro Cholerae O139 (VC O139) и O1 (VC O1)
Вибрионите са грам-отрицателни, силно подвижни извити пръчици с един полярен флагелум.
До 1992 г. холерата се е причинявала само от два серотипа (Инаба и Огава) и два биотипа (класически и Ел Тор) на токсигенния Vibrio cholerae O1. Тези организми могат да бъдат идентифицирани чрез:
- Биохимични изследвания и бактериална култура върху селективни среди;
- Аглутинация в специфичен антисерум за O група 1 (насочен срещу липополизахаридния компонент на клетъчната стена);
- Демонстриране на тяхната ентеротоксигенност с PCR.
Vibrio cholerae O139 е нов щам на холера, изолиран за първи път през 1993 г. Изглежда, че е получен от биотипа El Tor, запазвайки епидемичния потенциал на щамовете O1 и произвеждайки същия холерен ентеротоксин, въпреки че е загубил характерния соматичен антиген O1.
Този серовар се идентифицира чрез:
- Липса на аглутинация в специфичен антисерум за група 0 1;
- Аглутинация в специфичен антисерум за O група 139;
- Наличие на полизахаридна капсула.
Щамовете V. cholerae O139 претърпяват бързи генетични промени, което улеснява бактериите да придобият резистентност към антибиотици. Освен това, предишни инфекции със серогрупа O1 не осигуряват имунитет срещу O139. Очаква се, че степента и бързината на разпространение на заболяването, причинено от O139, най-вероятно ще предизвикат следващата пандемия от холера в световен мащаб.
V. cholerae причинява диария чрез колонизация в тънките черва и производство на мощен холерен токсин. Предвид клиничната и епидемиологичната тежест на заболяването, е изключително важно да се определи наличието на V. cholerae възможно най-бързо в клинични проби, вода и храна. Това позволява на здравните власти да прилагат подходящ мониторинг и ефективни превантивни мерки.

